Данни за качеството на водата

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ПИТЕЙНАТА ВОДА

Характеристиките на питейната вода, които определят нейното качество са разпределени в три основни групи - физични, химични, вкл. радиологични и биологични и са обект на постоянно и регулярно наблюдение и контрол. Част от тях, които са с изразена чувствителност при промяна на състава на водата се използват като надеждни индикатори за проследяване на тенденциите и бързо регистриране на настъпващи промени. Те се наблюдават с честота, осигуряваща постоянна информация за качеството на подаваната във водопреносната мрежа питейна вода.

Активна реакция (pH)
pH е числена стойност, която се използва за определяне степента на киселинност на водата. В разпоредбите за качество на водата е посочено, че рН на водата във водопроводната мрежа на населените места трябва да бъде между 6,5 и 9,5 рН единици.

Електропроводимост
Проводимостта характеризира способността на водата да провежда електричество и е показател за концентрацията на разтворените в нея вещества, т.е. за нейната минерализация.
Граничната стойност за електропроводимост на питейната вода е 2000 µS/cm. Водата с висока проводимост не представлява непосредствен риск за човешкото здраве, но може да причини корозия във водопроводните системи, натрупване на котлен камък, минерален вкус на питейната вода и др.

Мътност
Мътността е мярка за степента, в която водата е загубила своята прозрачност, поради наличието на суспендирани частици. Колкото повече са суспендираните частици във водата, толкова по-мътна изглежда тя и толкова по-висока е стойността на показателя мътност. Нивата на мътност в питейната вода трябва да са приемливи за потребителите и да не се наблюдават необичайни промени. Според Световната здравна организация мътността на питейната вода не трябва да надвишава 5 NTU.

Вкус, Мирис
Вкусът и мириса са характеристики на питейната вода, които се резултат от специфичните особености на източника на водоснабдяване или от обработката на водата с цел дезинфекция. Питейната вода трябва да е с приемливи за потребителите и постоянни нива на тези характеристики. Не всички промени във вкуса и мириса на питейната вода означават риск за здравето.

Цвят
Цветът във водата се дължи на поглъщането или отразяването на светлината от суспендирани и разтворени частици, затова колкото повече са тези частици, толкова повече цвят има във водата. Основните източници на цвят във водата са хумусните и органичните материали, железните комплекси и бактериалното въздействие върху разтворените манганови частици. Питейната вода няма видим цвят, защото повечето хора могат да регистрират визуално цвят над 15 цветни единици в чаша вода. Нива на оцветяване под 15 цветни единици са приемливи за потребителите.

Остатъчен свободен хлор
Хлорът (Cl₂) не се среща естествено във водата, но се добавя към нея с цел дезинфекция. Остатъчната концентрация на хлор, която се поддържа във водата е такава, че да осигурява нейното добро санитарно качество. Граничните стойности на остатъчния свободен хлор в питейната вода са от 0,3-0,4 mg/l.

Алуминий
Естественият алуминий, както и алуминиевите соли, използвани като коагуланти при пречистването на питейна вода, са основните източници на алуминий в питейната вода. Допустимите концентрации на алуминий в питейната вода са 200 µg/l. Поради това процесите на пречистване се оптимизират така, че да се сведе до минимум количеството остатъчен алуминий, постъпващ в разпределителната система.

Желязо
Желязото е естествено съдържащ се елемент във водите от повърхностни (язовири) и подземни водоизточници. То може да присъства в питейната вода и като резултат от процесите на корозия на железни водопроводни тръби. В нормативните документи е определена граница за съдържание на желязо в питейната вода до 200 µg/l, тъй като при надвишаване на тази стойност може да се нарушат цветът, вкусът и мирисът на водата.Това обаче не означава, че пиенето на вода, съдържаща желязо над това ниво ще доведе до здравословни проблеми. Световната здравна организация докладва, че питейната вода с нива на желязо до 2000 µg/l (т.е. до 10 пъти повече от законоустановената граница) не представлява значителен риск за населението.

Амониеви йони, Нитрати и Нитрити
Амониевите йони, нитратите и нитритите са съединения на азота, неразделна част от кръговрата му в околната среда, като нитратите се съдържат естествено в някои подпочвени води. Завишаването на концентрациите на трите форми на азота във водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване са резултат от неправилно използване на азотни минерални торове в разрез с добрите земеделски практики, неспазване на изискванията по отношение събирането, съхраняването и обезвреждането на торовия отпадък в животновъдството, изпускане на отпадъчни води, води от септични ями и др. Когато са в позволените от законодателството концентрации, амониевите йони, нитратите и нитритите, които се намират в питейната вода са безвредни.

Колиформи
Колиформените бактерии са организми, които се срещат естествено в околната среда. Те обикновено не са опасни и не причиняват заболяване. Присъствието им в питейната вода обаче е индикатор за това, че е възможно във водоснабдителната система да има болестотворни организми (патогени).

Ешерихия коли
Ешерихия коли или E. coli е вид фекална колиформена бактерия, която обикновено се среща в червата на животните и хората. Наличието на Ешерихия коли в питейната вода е категоричен сигнал за замърсяване с отпадни води или животински отпадъци. Съгласно разпоредбите на Европейското и националното законодателство не се допусна наличие на Ешерихия коли в питейна вода.

Чревни ентерококи
Ентерококите са фекални бактерии, които могат да попаднат в необработената вода при неправилно позициониране на земеделски и животновъдни обекти спрямо подземните водоизточници. Тъй като Ентерококите могат да виреят трайно и в крановете на чешмите, е важно да се предотврати замърсяването, както на водопреносната система, така и сградната водопроводна инсталация.

Микробно число при 22 °С
Микробното число е показател за качеството на водата, даващ информация за нейната обща, неспецифична бактериологична замърсеност. Той се изразява като общ брой на образуваните от бактериите колонии (Colony Forming Units – CFU) в 1 мл. вода. НАРЕДБА № 9 от 16 март 2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели изисква стойностите за този показател да са без значими колебания спрямо обичайната стойност на показателя за съответната вода.

МОНИТОРИНГ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА

В изпълнение на изискванията за осигуряване на населението с безопасна и чиста питейна вода, въведени в българското законодателство от НАРЕДБА № 9 ОТ 16 МАРТ 2001 Г. ЗА КАЧЕСТВОТО НА ВОДАТА, ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ПИТЕЙНО-БИТОВИ ЦЕЛИ, ВиК ЕАД Бургас извършва постоянен мониторинг на качеството на водата, подавана във всички експлоатирани от Дружеството зони на водоснабдяване. Мониторингът се провежда съгласно Програма за мониторинг на питейната вода в Бургаски окръг, която регламентира зоните на водоснабдяване, населените места и пунктовете за мониторинг, честотата на наблюдение и анализираните показатели. Програмата се изготвя ежегодно от ВиК ЕАД - Бургас, съгласува се от РЗИ - Бургас и се изпълнява стриктно от страна на Дружеството. Целта е да се удостовери, че прилаганите мерки за контролиране на рисковете за човешкото здраве по цялата водоснабдителна система – от водосборния басейн през водовземането, пречистването и съхранението до разпределението действат ефективно и че водата, доставяна чрез водоснабдителната мрежа е безопасна и чиста. Вземането на проби и анализа на питейната вода се извършва от лаборатории за изпитване, акредитирани съгласно БДС EN ISO/IEC 17025, с прилагане на методи за изпитване и пробовземане, отговарящи на изискванията на Приложение № 3 към чл. 9, ал.13 на Наредба № 9 от 16 март 2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ПИТЕЙНАТА ВОДА

Информацията за качеството на питейната вода, доставяна от ВиК ЕАД - Бургас се предоставя на потребителите под формата на доклади, съдържащи данни за : населеното място и пункта за мониторинг; зоната и типа на водоснабдяване; датата на пробовземане; резултатите от извършените лабораторни анализи. Докладите се изготвят ежемесечно и се публикуват на Интернет страницата на Дружеството. Те отразяват качеството на питейната вода в конкретния момент на пробовземане в определения пункт за мониторинг.